Кои са социалните иновации на бъдещето?

Споделените пространства, умните градове без коли и концепцията “Тяло 2.0” са сред новите социални тенденции, които имат потенциала да променят начина ни на живот и правене на бизнес.


От Марин Маринов, публикувана на 30 август 2019

Можете ли да обясните с една дума идеята, която стои зад споделената икономика? Знаете ли какво представляват иновативните пространства за сътрудничество? А какво означава “Тяло 2.0”?

Отговорът на всички въпроси се крие в термина “социални иновации”.

Социалните иновации са процес на измисляне, осигуряване на подкрепа и прилагане на нови решения за социални нужди и проблеми, според определението на университета в Станфорд. Това е процес, който не е привилегия само на една държава, структура или организация, защото за да бъдат успешни, социалните иновации се нуждаят от междусекторни и мултидисциплинарни усилия.

Споделената икономика, иновативните пространства за сътрудничество и концепцията за “Тяло 2.0” са специален тип социални иновации - така наречените радикални пробивни социални иновации или RSBs  (от английски език - Radical Social Innovation Breakthroughs). Европейската комисия публикува проучване за RSBs, идентифициращо 13 нови тенденции, които имат потенциал да променят из основи нашия свят в следващите години. Списъкът е втората част от нов доклад за 100-те водещи радикални явления днес. Изследването, проведено от група паневропейски експерти, включва 13 RSB, заедно с 87 радикални новаторски технологии.

Социалните иновации

Социалните иновации са част от човешките общества и играят значителна роля в общественото развитие, но те са организирани по различен начин в сравнение с технологичните иновации, обясняват авторите на доклада. Например, ново технологично изобретение може да е все още в експериментална фаза и да не се прилага в икономиката или обществото, докато социалните иновации са тенденции, които вече са част от нашия живот. Те поставят предизвикателства пред съществуващите правила, системи и норми и могат да нарушат или коренно да променят начина ни на живот и извършване на икономически дейности. Според експертите анализираните 13 RSB могат да навлязат в обществото ни до 2038 година.

„Хората често правят разлика между технологичните и социалните иновации. Новите движения в обществото, които създават знания как да се правят нещата по различен начин, често наблягат на поведенчески аспекти, а не на ролята на технологичните предмети. Това не означава, че технологията не играе роля в социалните иновации,“ пишат авторите.

“Все още не е сигурно и е въпрос на спекулации начинът, по който технологичните и социалните иновации ще се комбинират за формиране на бъдещи индустрии и социално-технически режими. Наблюдаваме много радикални променящи явления около нас и затова смятаме, че индустриите, секторите и веригите на бъдещето няма да са като тези на днешния ден. “

13-те идентифицирани RSB са:

  • Споделени иновативни пространства;
  • Игровизация;
  • Споделена икономика;
  • Нова култура за четене/писане, породена от разнообразяването на начините на разпространение на информация;
  • Преоткриване на образованието;
  • Тяло 2.0;
  • Умни градове без автомобили;
  • Нови журналистически мрежи;
  • Местни хранителни цикли;
  • Начини за цифрово притежаване и споделяне на здравни данни;
  • Алтернативни валути;
  • Базов доход;
  • “Складиране” на живот онлайн.

Споделени иновативни пространства

Новите форми на сдружаване, споделяне на знания и творчески дейности доведоха до създаването на центрове и пространства с високо квалифицирани хора, се посочва в европейския анализ. Те работят като места, където хората обменят идеи, знания и различни работни инструменти. Makerspaces, coworking, hackerspaces и споделените лаборатории са примери за иновативни пространства за сътрудничество. Европейският съюз се представя много добре по отношение на навлизането на тази социална иновация и тя ще бъде широко приета в целия блок след 19 години, твърдят авторите на изследването.

Според анализа, броят на makerspaces непрекъснато расте като в момента в целия Евросъюз има 1400 активни хъба, което е 14 пъти повече в сравнение с 2006 г. Тези пространства са много важни, защото създават възможност за демократизация на няколко дейности едновременно, например: образование, дизайн и производство.

Игровизация

Игровизацията представлява процесът на внедряване на игрови елементи и инструменти в ежедневието или бизнес практиките. Известна на български и с англицизма геймификация, тази иновация се използва основно за подобряване на ангажираността на различни групи:

  • Служители - с цел постигане на по-висока продуктивност на организацията;
  • Избиратели - за увеличаване на политическата ангажираност и борба с апатията;
  • Участници в движението по пътя - за намаляване на нарушенията на закона;
  • Студенти - за подобряване на учебния процес;
  • Предприемачи - за да се прилагат нови и по-успешни практики за набиране на капитал.

През последните години много фирми и проекти съчетават генерирането на данни с геймификацията, за да привлекат професионалисти от различни сектори, да стимулират мултидисциплинарността и да задържат вече привлечени кадри, твърдят европейските експерти. Освен това, игровизацията може да подобри една от най-важните цели на бизнес стратегиите - да се спечелят клиенти и да се повиши тяхната лоялност.

Споделена икономика

„Достъп“, „споделяне“ или „платформа“ са термини, описващи така наречената икономика на основата на споделянето - нова форма на организиране на производството и на достъпа до стоки и услуги. При тази социална иновация бизнес партньорите не разчитат на трета страна за определяне на цените или управление на процесите.

Споделената икономика навлиза все по-масово поради няколко фактора, обясняват авторите на доклада:

  • Нарасналият и улеснен достъп до Интернет и особено на мобилния достъп, което значително намалява цената на икономическото сътрудничество: например, на извършването на една покупко-продажба;
  • Бумът на социалните мрежи, които стимулират споделянето на информация и дигитални стоки и услуги по нов начин;
  • Дигитализацията на все повече стоки:м и книгите стават широко достъпни чрез цифровите технологии. Но те са само един от много примери;
  • Промяна в потребителските потребности: потребителите държат все повече не на собствеността, а на преживяното усещане;
  • Икономическата и екологичната криза, които насърчават хората да търсят нови форми за споделяне на ограничени ресурси.

„Чрез този нов бизнес модел стоки и услуги се търгуват на основата на достъпа и споделянето, а не на собствеността. Този процес може да бъде организиран от компания, която притежава ресурсите (например ZipCar), или чрез платформи, които просто свързват собственици/доставчици на услуги и потребители, като, например, Airbnb“, пишат експертите от ЕС в доклада.

Нова култура за четене/писане: диверсифициране на информацията

Социалните медии изцяло променят традиционната матрица за комуникация, защото позволяват на хората да станат активна аудитория. Приложения като Facebook, YouTube и Periscope превръщат гражданите в създатели на съдържание, тъй като потребителите могат не само да споделят, но и да генерират и променят журналистическо съдържание. Известният американски философ Лорънс Лесинг определя тази RSB като „култура за четене/писане“, която е на 180 градуса, противоположна на „култура само за четене“, където информацията или продукта се предоставят на пасивните потребители от професионален източник. Според авторите на доклада, влиянието на тази социална иновация все още не е напълно разбрано, защото се случва за сравнително кратко време, но с доста сериозни последствия.

Преоткриването на образованието

Дигиталните технологии променят образователната система, защото приложенията, платформите за пряка комуникация (peer-to-peer) и онлайн курсовете отварят процеса на обучение за по-широка публика. Образованието вече не се ограничава до официални институции, тъй като много дигитални проекти предлагат Интернет-базирани курсове по различни предмети, се посочва в европейското изследване. Peer-to-peer платформите дават възможност на хората да споделят знания и да се учат взаимно. Освен това, водещи европейски университети отварят своите лекции онлайн и ги правят достъпни за хора, които иначе нямат време или финанси да учат бакалавърска или магистърска степен.

Тяло 2.0 

„Движението “Тяло 2.0” насърчава потребителите да разбират по-добре себе си, като събират данни за всеки аспект от ежедневието си: консумацията на храна, качеството на въздуха, нивата на кислород в кръвта [...] Девизът на движението е „себепознание чрез числа“. Движението “Тяло 2.0” също е известно като “записване на живота”, пишат европейските експерти в доклада.

„И двата термина означават постоянен мониторинг на човешкото тяло и почти медицинско наблюдение на телесните му функции чрез преносими предмети, приложения за смартфон или отделни сензори. Едновременно с това новите технически възможности се съчетават с повишена загриженост за тялото като „храма”, където умът пребивава. ”

Умни градове без автомобили

Превръщането на съвременните пренаселени градове в по-здравословни и екологични места за пребиваване изисква намаляване на задръстванията и броя на транспортните средства. Затова трябва да се стимулиране използването на обществения транспорт, колоезденето и пешеходните практики, се посочва в изследването. Умните градове без коли могат успешно да намалят редици вредни тенденции като:

  • Зависимостта на човечеството от петрола;
  • Замърсяването на въздуха;
  • Емисиите парникови газове;
  • Автомобилните катастрофи;
  • Шумовото замърсяване;
  • Задръстванията.

Нови журналистически мрежи

Благодарение на цифровите технологии трансграничното сътрудничество стана много по-лесно и евтино. Затова журналисти от цял свят обединяват усилия и ресурси, за да направят значими, обществено важни разследвания на световни предизвикателства и проблеми като корупцията, изменението на климата и злоупотребата с власт. Един от най-ярките примери е разследването на “Panama Papers” от 2015 г., което разкри световна мрежа и най-разнообразни методи за укриване на данъци и други незаконни финансови практики.

Местни хранителни цикли

Местните хранителни цикли са нова форма на устойчиво земеделие, която има за цел да стимулира безопасна и местно отглеждана храна с екологично чисти средства. Този вид социална иновация коренно променя съществуващите практики за отглеждане и консумиране на храна, а едни от най-популярните към днешна дата примери са местните хранителни системи, градинарството на закрито и общностното градинарство.

Една от най-успешните практики е пермакултурата, която у нас е известна и като вечноделие. Тя цели изграждането на приятелски местообитания и системи за отглеждане на храна, които не само не противоречат на природата, а са в хармония с нея, защото наподобяват максимално естествените такива. Пермакултурата е част “Градска джунгла” - програмата на MOVE.BG в подкрена на еко проекти и иновативни форми на зелена икономика.

Притежаване и споделяне на здравни данни

„Личните здравни данни стават все по-ценни. Съществуват движения за създаване на цифрови пространства, в които лицата, които са собственици на данните, знаят, че тяхната здравна информация е в безопасност и може да бъде използвана само за определени случаи като например за изследвания или други подобни, в които конкретните индивиди получават пряка полза. [Тази социална иновация] е контра инициатива срещу компаниите, които използват лични здравни данни, получени в различни ситуации,“ обясняват експертите.

Алтернативни валути

Алтернативните валути са финансови инструменти, които имат за цел да заменят или допълнят националните валути. Едни  от най-популярните форми са криптовалутите като Биткойн (BTC) и Етериум (ETH). Те са децентрализирани системи, основани на технологията блокчейн. Дигиталните монети все още не се използват широко поради редица предизвикателства като неясния регулаторен контрол и способността им да поемат много преводи наведнъж.

Базов доход

Базов или гарантиран минимален доход (ГМД) е вид социално-обществена концепция, която задължава държавите да гарантират определена сума пари на гражданите всеки месец, за да могат те да задоволяват основните си нужди. От години тази идея създава много разгорещени дебати из Европейския съюз, включващи коренно противоположни мнения. Към момента са популярни две форми на този вид доход:

  • Безусловен базов доход: при тази концепция всички получават определена сума от държавата всеки месец, без да има каквито и да било изисквания към получаващите средствата;
  • Условен базов доход: той се предоставя, ако хората отговарят на определени условия или изпълняват определени задължения.

Житейски записване

“Складирането” на живот онлайн или житейското записване е социална иновация, при която цялата цифрова памет, свързана с даден човек, се поставя на едно място и се запазва завинаги: снимки, видеа, текстове, документи. Целта е тази информация да не изчезне, а човекът да бъде запомнен завинаги. Житейското записване е доста популярно тенденция в Съединените американски щати, като само миналата година хората в САЩ са изразходвали 2.5 милиарда долара за тази тенденция, твърдят авторите на доклада.

Радикални пробивни социални иновации 

За да разберат по-добре дали и в каква степен ще се разпространят 13-те социални иновации до 2038, европейските експертите използват 5-степенна скала на анализ: единица (1) - означава, че дадената тенденция едва ли ще бъде приета, докато пет (5) - показва, че посочената иновация ще придобие широко разпространение в обществото до 19 години. Споделените иновативни пространства, игровизацията, новата култура за четене/писане, преоткриването на образованието и споделената икономика са оценени с над 4. "Тяло 2.0", умните градове без автомобили, местните хранителни цикли и новите журналистически мрежи пък имат над 50% шанс да станат масови до 2038 с тяхната оценка 3. Над 2.50 получават базовият доход, алтернативните валути, житейското записване и новите форми за цифрово притежаване и споделяне на здравни данни.

Оценката на европейските експерти: отляво надясно са подредени споделена икономика, базов доход, "Тяло 2.0", умните градове без коли, алтернативните валути, споделените иновативни пространства, игровизацията, житейското записване, местните хранителни цикли, новите журналистически мрежи, новите начини за съхранение и споделяне на здравни данни, новата култура на четене/писане и преоткриването на образованието. Снимка: Европейска комисия под лиценз CC.

MOVE.BG и социалните иновации

Домът на MOVE.BG - Coworking by MOVE.BG  - е споделено работно пространство, където създават и се развиват социални предприемачи, стартиращи бизнеси, смели артисти, доброволчески организации и образователни инициативи. Освен това, редица проекти, работещи по част от изброените 13 социални иновации, са част от проекта ни The ChangeMakers of Bulgaria: двигателите на промяната в България: клубът на личностите, които променят положително страната ни днес.

Включи се и ти!

Създаваме заедно нашето утре!

Автор
още по темата

още от Решения за България: Икономика